Жената!...

Жената!...

         На всички Жени, които съм обичал...

                                                        С Любов!...

С едно страхотно настроение

нощта обгръща ме гальовна

и в мен се будят съкровени

Желания, които помня...

... Жена, нали нощта е Храма,

във който ти си Жрица страстна –

поддържаш огъня и няма

нали звездите да угаснат!...

Нали по лунните поляни

се гониш с Вятъра на воля,

а в мен усещане примамно

ме кара все да те догоня...

– Защо в душата тайни криеш

и там не даваш да надникна,

макар че аз и ти сме „Ние”:

– щом за любов нощта ни викне!...

Нали инстинктите владееш

Живот да създадем от ласки

и без легенди и поверия,

а ѐй – тъй: по човешки някак си...

– Какво събира във гнездата

и птиците с повеля жадна?...

– Защо повярвахме в звездата

с Послание, която падна?...

Върти се в лунното привличане

морето със вълни разпенени –

по лунните пътеки тичаме

от еротизмът им обсебени...

– Блажена тръпка мед разлива

в телата ни успокоени,

чаровна немощ ни приспива:

възторжени и уморени...

... Ревеше: „Блудница!“ – тълпата

във фанатична върволица –

веднъж ли те оплю мълвата,

но ти и блудна си: Светица!...

... А идва нощ!... Отново пламва

над нас влудяващо Луната,

тогава ти за ласки жадна

разголваш гръд и си:

– Жената!...

12.08.2018.