28 may 2009, 21:11

Жената Българка!

  Poesía » Otra
957 0 2

Знам, че мен обичаш.
Знам и че няма друга.
Знам, защото го изричаш
всеки ден със мъка.

 

Ти ми се кълнеш във вярност
и с това се оправдаваш.
Знам, че аз съм твойта слабост,
ала нищо не доказваш.

 

Все ги слушам тез проклети думи.
Обещаваш ми безброй неща.
Сърцето ми най-накрая се намъчи
и спря да вярва в твоите слова.

 

На думи всичко е идеално.
Но защо не ми го и показваш?
Говоренето ти е похвално.
Но с делата явно не се справяш.

 

Аз все чакам с разбиране.
До мен не ти е явно и днес.
А това чакане убива ме.
Не искам вече да се чувствам сама!

 

Не останаха за нас вече празници!
Не празнувам и Свети Валентин.
А двойките по улиците - мразя ги.
На пейка двама вече не седим.

 

Няма вече годишнина или осми март.
Няма дори едно цвете.
Опитвам се да разбера как
станах ежедневие за теб, човече!

 

Не помниш вече датата,
в която попита ме дали ще бъдем двама.
Така мълча, ала не зараства раната,
че нищо специално вече няма.

 

Преди беше романтичен,
беше грижовен и се стараеше.
Днес те гледам така различен,
а някога за мене всичко правеше.

 

Не правиш вече жестове, нито ме ухажваш.
А просто от теб искам да се почувствам желана.
По телефона все ми обясняваш,
че трябва да съм по - разбрана.

 

Ти така и не разбра, че аз искам внимание.
Искам да докажеш свойте думи!
Оправдания винаги има като нямаш желание.
И така ме ти загуби.

 

Явно жената се ухажва, докато стане твоя
и след това тя трябва да те разбере.
После трябва да бъде къщовница грижовна.
Да излиза само, ако мъжът я заведе!

 

Тя трябва да бъде слаба,
да мълчи и мъжът да ú нарежда!
Да ти бъде втора мама,
да ти чисти и подрежда!

 

Да ти бъде тя слугиня.
Да не бъде груба, а да бъде подчинена.
Във леглото да ти бъде тя робиня,
да се чувства унижена.

 

По мъжките разбирания
жената не трябва да има мнение.
Всеки мъж обича я,
но само в пълно подчинение.

 

Пак говориш думи мили
и само с прегръдка се сдобряваш.
Вече не нямам нови сили,
да се мъча да ме уважаваш.

 

Аз ти казах, че съм различна.
Не съм послушната жена.
Некултурна съм, дори цинична,
не мисля за семейство и деца.

Аз съм мъжко момиче
и се боря за свойте принципи!
Не съм се раждала добиче
да ти вярвам на вносните измислици!

Няма да стоя и да се надявам да ме изведеш!
Не съм ти питомно животно!
Дано някога се осъзнаеш и ме разбереш.
Сърцето ми на чувства е способно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не си случила на мъж е първото, което ми хрумва. Стихът ти прилича на лично откровение и затова не се е получил според мен, но това си е мое мнение. Поздрав!
  • Ако сте я докарали до тука...лошо, трябва дресировка, да си държиш на твойто-цветя за празника и комплимент за всяка кулинарна проява, пък тогаз може и да си помислим за ролята на "робиня в леглото". Аз лично изисквам добро поведение и кавалерство...инак не предлагам "all enclusive" в спалнята

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...