Знам, че мен обичаш.
Знам и че няма друга.
Знам, защото го изричаш
всеки ден със мъка.

Ти ми се кълнеш във вярност
и с това се оправдаваш.
Знам, че аз съм твойта слабост,
ала нищо не доказваш.

Все ги слушам тез проклети думи.
Обещаваш ми безброй неща.
Сърцето ми най-накрая се намъчи
и спря да вярва в твоите слова.

На думи всичко е идеално.
Но защо не ми го и показваш?
Говоренето ти е похвално.
Но с делата явно не се справяш.

Аз все чакам с разбиране.
До мен не ти е явно и днес.
А това чакане убива ме.
Не искам вече да се чувствам сама!

Не останаха за нас вече празници!
Не празнувам и Свети Валентин.
А двойките по улиците - мразя ги.
На пейка двама вече не седим.

Няма вече годишнина или осми март.
Няма дори едно цвете.
Опитвам се да разбера как
станах ежедневие за теб, човече!

Не помниш вече датата,
в която попита ме дали ще бъдем двама.
Така мълча, ала не зараства раната,
че нищо специално вече няма.

Преди беше романтичен,
беше грижовен и се стараеше.
Днес те гледам така различен,
а някога за мене всичко правеше.

Не правиш вече жестове, нито ме ухажваш.
А просто от теб искам да се почувствам желана.
По телефона все ми обясняваш,
че трябва да съм по - разбрана.

Ти така и не разбра, че аз искам внимание.
Искам да докажеш свойте думи!
Оправдания винаги има като нямаш желание.
И така ме ти загуби.

Явно жената се ухажва, докато стане твоя
и след това тя трябва да те разбере.
После трябва да бъде къщовница грижовна.
Да излиза само, ако мъжът я заведе!

Тя трябва да бъде слаба,
да мълчи и мъжът да ú нарежда!
Да ти бъде втора мама,
да ти чисти и подрежда!

Да ти бъде тя слугиня.
Да не бъде груба, а да бъде подчинена.
Във леглото да ти бъде тя робиня,
да се чувства унижена.

По мъжките разбирания
жената не трябва да има мнение.
Всеки мъж обича я,
но само в пълно подчинение.

Пак говориш думи мили
и само с прегръдка се сдобряваш.
Вече не нямам нови сили,
да се мъча да ме уважаваш.

Аз ти казах, че съм различна.
Не съм послушната жена.
Некултурна съм, дори цинична,
не мисля за семейство и деца.

Аз съм мъжко момиче
и се боря за свойте принципи!
Не съм се раждала добиче
да ти вярвам на вносните измислици!

Няма да стоя и да се надявам да ме изведеш!
Не съм ти питомно животно!
Дано някога се осъзнаеш и ме разбереш.
Сърцето ми на чувства е способно!