8 mar 2017, 15:59

Жената е силна, когато явно скърби 

  Poesía » Otra
274 1 4

Плачи, приятелко моя, плачи,

самотата със вик раздери.
Размажи този грим непотребен,
лицето със сълзѝ набразди.

 

Мачкай с пръсти, разкъсвай, разрошвай.
Стискай зъби, хапи, не преглъщай.
Плачът е онзи порой непорочен,
с който назад няма повече връщане.

 

Дишай! В ридания вдишвай,
поемай въздух, дори да боли.
Забравата, хриптяща, повикай,
да се уталожи от ляво в гърдите ти.

 

Плачи, приятелко моя, плачи.
И нехай за всички, които те гледат.
Жената е силна, когато явно скърби
и пет пари не дава за хората дребни.

 

 

22.05.2016

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??