Жената е силна, когато явно скърби
Плачи, приятелко моя, плачи,
самотата със вик раздери.
Размажи този грим непотребен,
лицето със сълзѝ набразди.
Мачкай с пръсти, разкъсвай, разрошвай.
Стискай зъби, хапи, не преглъщай.
Плачът е онзи порой непорочен,
с който назад няма повече връщане.
Дишай! В ридания вдишвай,
поемай въздух, дори да боли.
Забравата, хриптяща, повикай,
да се уталожи от ляво в гърдите ти.
Плачи, приятелко моя, плачи.
И нехай за всички, които те гледат.
Жената е силна, когато явно скърби
и пет пари не дава за хората дребни.
22.05.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
