27 mar 2019, 16:20

Жената, която

  Poesía
874 0 2

Аз съм точно онази жена.

Която ти съвсем не щеш да сънуваш.

Която обръща наопаки света ти,

Която все още така те вълнува.

 

Че когато погледнеш в очите ми,

Откриваш най-силния пламък.

Аз съм точно онази жена,

която ти не щеш да целуваш.

Но която обичаш за двама.

 

Аз съм жената, която тича из твоите мисли разбъркани.

И тази съм, която проклинаш задъхано,

Която прогонваш. А тя все се завръща.

Аз съм тази, на която тряскаш вратата на къщата си.

Аз съм жената, която те изкарва извън равновесие

Но съм и тази, която превръща те целия в нежност.

 

Автор: Полина Велчова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...