27.03.2019 г., 16:20

Жената, която

870 0 2

Аз съм точно онази жена.

Която ти съвсем не щеш да сънуваш.

Която обръща наопаки света ти,

Която все още така те вълнува.

 

Че когато погледнеш в очите ми,

Откриваш най-силния пламък.

Аз съм точно онази жена,

която ти не щеш да целуваш.

Но която обичаш за двама.

 

Аз съм жената, която тича из твоите мисли разбъркани.

И тази съм, която проклинаш задъхано,

Която прогонваш. А тя все се завръща.

Аз съм тази, на която тряскаш вратата на къщата си.

Аз съм жената, която те изкарва извън равновесие

Но съм и тази, която превръща те целия в нежност.

 

Автор: Полина Велчова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Велчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...