3 jul 2008, 9:22

Жената - мъж

  Poesía » Otra
1.8K 0 4
Зарежи момичешкото парти,
време е за промяна...
ела да поиграем с момчетата на карти!

Сваляй тежкия грим и червилото,
дори да те мислим за полудяла...
направи така, сякаш губиш кормилото.

Не докосвай метлата и парцалите,
дори да потънеш в мръсотия...
остави тази работа на идеалните...

Жени, мъже, жени...
защо да не ти разнообразим деня,
просто леко се промени...
така, така, така...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лефтерчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ха ха ха, аз не ставам за тука! Някой първо трябва да се занимава да ме научи на пустите му карти...
    Готин стих се е получил! Така да говориш един ден на жена си!
    Ще я направиш щастлива!!!
  • Иванова, доколкото си спомням си беше "Жената-мъж", обаче или аз съм объркал като съм писал или някой се прави на чешит.
  • Е, не съм идеална, но не ми се потъва в мръсотия...
    Стихът ти е интересен, хареса ми! Поздрав, Лефтерчо!
  • Нямам нищо напротив
    Поздрави за стиха!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...