Jul 3, 2008, 9:22 AM

Жената - мъж

  Poetry » Other
1.8K 0 4
Зарежи момичешкото парти,
време е за промяна...
ела да поиграем с момчетата на карти!

Сваляй тежкия грим и червилото,
дори да те мислим за полудяла...
направи така, сякаш губиш кормилото.

Не докосвай метлата и парцалите,
дори да потънеш в мръсотия...
остави тази работа на идеалните...

Жени, мъже, жени...
защо да не ти разнообразим деня,
просто леко се промени...
така, така, така...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лефтерчо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ха ха ха, аз не ставам за тука! Някой първо трябва да се занимава да ме научи на пустите му карти...
    Готин стих се е получил! Така да говориш един ден на жена си!
    Ще я направиш щастлива!!!
  • Иванова, доколкото си спомням си беше "Жената-мъж", обаче или аз съм объркал като съм писал или някой се прави на чешит.
  • Е, не съм идеална, но не ми се потъва в мръсотия...
    Стихът ти е интересен, хареса ми! Поздрав, Лефтерчо!
  • Нямам нищо напротив
    Поздрави за стиха!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...