ZAGORA (Диана Кънева)
411 485
2 jul 2010, 22:24

Жената на баща ми 

  Poesía » Otra
2199 0 12
Внезапно тоя дом превзе -
 нечакана и нежелана,
 а чуждите ти рамене
 ще спят върху възглавницата мамина.
Не вярвам аз, че белокосата любов
по-трайна е от обичта на дъщерята -
в пещта ти хлябът още е суров.
На моя хляб препече се кората.
Щом като гостенка на масата ти сядам,
портретът мамин от стената ще изплаче,
ще ми горчи водата, хлябът ще присяда,
 ще глъхнат тъжно стъпки надалече.
 Ще бъдем болни с теб от предпазливост,
ще онемеем от неказаните думи.
Като окото на вълчица - диво
 неверие ще свети помежду ни.
 Дойде да стоплиш отънели дни,
 да разтопиш с гласа си тишината,
но знаеш ли, че топлината ти боли,
 защото е за сметка на децата...

 

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Настръхващо!
  • Аз пак съм тук,чета и препрочитам.Много болка има в това стихотворение,и тя е намерила точните думите - силни,образни.Но знаеш ли защо,според мен,бяха тези реакции,спонтанни,по-скоро осъдителни отколкото съпричастни?Това "ще" обърква.Текстът е в бъдеще време и оставя впечатление че вие просто не я искате,не бихте я приели каквато и да е,едно принципно неприемане,пълно отричане,дори на белокосата любов изобщо.А много мащехи са спечелили доверието ,признателността и любовта на заварените деца.
  • Диана, напълно споделям чувствата ти.
    Децата може и да си имат свой път, но той тръгва от родния дом, в който винаги би трябвало да имаме възможност да се връщаме...
    Този дом (не казвам къща, а дом)е създаден И с любовта на децата и тази любов е там, винаги и навсякъде в него...
    Другата (другият) могат да влязат и да се чувстват в свой дом единствено в живота на човека, с когото се свързват с "белокосата любов"... не могат обаче да се чувстват в свой дом в живота на децата... и в изградения И с тяхната любов роден дом.
    Тази любов трябва да бъде уважена!!!
    Уважавам идеята, че децата си имат свой път, че родителите също имат своя път, но духовната връзка между деца и родители за мен е на първо място. Очевидно е защо.
    Много силен стих, с много болка и тъга...
    Прегръщам те, мило момиче!!!

    ПП Не съм съгласна с това, че децата трябва да мълчат и да не споделят болката си със своите родители. Категорично! Кой ще разкъса това, което Бог е дал (не свързал, а дал)...
    Всеки има право на свой личен живот, но нека да го живее така, че да не пречи на другите...
    А колко са вторите и третите "пришълци", които с присъствието си пречат и нараняват тежко ранените от загубата на родител деца...
    Не може избраницата на бащата да изгони детето му (няма значение възрастта)от родния му дом... ако това стане, бащата би трябвало да го знае, за да разбере що за човек е тази избранница. Дали човек, който не обича децата и не уважава тяхната болка е добър човек???
    Егото е голяма работа... но по-добре без работа, отколкото с его...
  • Благодаря на всички за коментарите.Когато жената на баща ми веднъж ми каза да се чувствувам като гостенка в дома му,който беше по закон и по
    вътрешно усещане мой,защото в него бях израстнала, страшно ме заболя...
    Не казах нищо и продължих да я уважавам,но болката остана и това ме подтикна да напиша стихотворението преди повече от 20 години.И макар че
    след седемгодишно съжителство те се разделиха,аз изглежда още преживявам спомена щом се осмелих да тревожа и вас с него.Простете ми за това!
  • В реалните отношения ще направим нужните усилия,но къде да отпуснем края на болката ако не в стиха?
    Не мога да си представя обаче дъщерята да се обърне с подобни думи към бащата или неговата избраница.
  • Настръхнах, докато четях.
  • Децата са безценни птици,
    и също като птиците отлитат...
    но кой ще утеши бащата,
    когато му осиротеят дните?

    Просто друга гредна точка!Хубав стих! Поздрав!
  • Разчуства ме ....толкова искрено и много , много тъжно!Дано никоя жена не е на мястото на "Жената на баща ми" видяна и почуствана по този начин.
  • Прекрасен стих, силен, огнен!
    Моето лично мнение за любовта е различно. Децата имат свой път.
    Поздрави!
  • Много силен стих!!!
  • И да и не!Зависи!Животът продължава!Поздрав!
  • не винаги...

    много добър текст!
Propuestas
: ??:??