Внезапно тоя дом превзе -
нечакана и нежелана,
а чуждите ти рамене
ще спят върху възглавницата мамина.
Не вярвам аз, че белокосата любов
по-трайна е от обичта на дъщерята -
в пещта ти хлябът още е суров.
На моя хляб препече се кората.
Щом като гостенка на масата ти сядам,
портретът мамин от стената ще изплаче,
ще ми горчи водата, хлябът ще присяда,
ще глъхнат тъжно стъпки надалече. ...