Жената на баща ми
Внезапно тоя дом превзе -
нечакана и нежелана,
а чуждите ти рамене
ще спят върху възглавницата мамина.
Не вярвам аз, че белокосата любов
по-трайна е от обичта на дъщерята -
в пещта ти хлябът още е суров.
На моя хляб препече се кората.
Щом като гостенка на масата ти сядам,
портретът мамин от стената ще изплаче,
ще ми горчи водата, хлябът ще присяда,
ще глъхнат тъжно стъпки надалече.
Ще бъдем болни с теб от предпазливост,
ще онемеем от неказаните думи.
Като окото на вълчица - диво
неверие ще свети помежду ни.
Дойде да стоплиш отънели дни,
да разтопиш с гласа си тишината,
но знаеш ли, че топлината ти боли,
защото е за сметка на децата...
нечакана и нежелана,
а чуждите ти рамене
ще спят върху възглавницата мамина.
Не вярвам аз, че белокосата любов
по-трайна е от обичта на дъщерята -
в пещта ти хлябът още е суров.
На моя хляб препече се кората.
Щом като гостенка на масата ти сядам,
портретът мамин от стената ще изплаче,
ще ми горчи водата, хлябът ще присяда,
ще глъхнат тъжно стъпки надалече.
Ще бъдем болни с теб от предпазливост,
ще онемеем от неказаните думи.
Като окото на вълчица - диво
неверие ще свети помежду ни.
Дойде да стоплиш отънели дни,
да разтопиш с гласа си тишината,
но знаеш ли, че топлината ти боли,
защото е за сметка на децата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
