Обърнах се.
Исках да ги видя как горят.
Тях- грешните
и аз - праведната.
Обърнах се.
Вкамени се сърцето ми.
По-студено от заповед.
По-тъжно от земя.
Ненагледаха се очите ми-
завинаги отворени- за другите.
Красива е жената на Лот-
грешна и невярваща-
в човешката си душа.
Помоли ме.
Поне още веднъж.
Да не се обръщам....
да не се вкаменява сърцето ми.
Хвани ме за ръката,
бъди ми опора.
Нека мине тъмното.
Не ме оставяй да се обръщам.
Нека е топло в сърцето ми.
© Сатин Роксан Todos los derechos reservados