20.12.2024 г., 7:18

Жената на Лот

458 0 0

Обърнах се.

Исках да ги видя как горят.

Тях- грешните

и аз - праведната. 

Обърнах се. 

Вкамени се сърцето ми. 

По-студено от заповед.

По-тъжно от земя. 

Ненагледаха се очите ми-

завинаги отворени- за другите.

Красива е жената на Лот-

грешна и невярваща-

в човешката си душа. 

Помоли ме.

Поне още веднъж. 

Да не се обръщам....

да не се вкаменява сърцето ми. 

Хвани ме за ръката,

бъди ми опора. 

Нека мине тъмното.

Не ме оставяй да се обръщам. 

Нека е топло в сърцето ми. 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...