17 jul 2013, 23:39

Жената на твоето утре

  Poesía
1.8K 2 11

Ще дойда при теб -

и нахална, и млада,

и дръзка,

вплела целия свят във косите си -

плитка вързана с огнена връзка.

И ще бъда за теб като времето,

все различна, сезонна, случайна,

ще сваля от гърдите бремето,

да ме искаш до лудост безкрайна.

Ще се сбъдна - по тъмно,

 мечтай си ме

и разбивай клишетата с дъх,

аз - жената на твоето утре,

идвам дръзка, готова до смърт,

да обичам - нахално, разтърсващо,

тази нощ,

точно теб,

и дори

ако утре се сблъскат планетите,

да останем след тях да горим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Троева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!
  • Благодаря, че наминахте
  • Много напористо и нахакано!Жена с увереност в себе си, Плами!
    "Аз- жената на твоето утре," Харесах и го оценявам!
    Поздрави от мен!
  • Напористо и дръзко!
  • Ще се сбъдна - по тъмно,
    мечтай си ме
    и разбивай клишетата с дъх,
    аз - жената на твоето утре,
    идвам дръзка, готова до смърт,
    да обичам - нахално, разтърсващо,
    тази нощ,
    точно теб,
    и дори
    ако утре се сблъскат планетите,
    да останем след тях да горим!
    Силно!Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...