Жената с маска

Жена красива, с красиво лице,

нежна, стройна като едно цвете!

Добра, мила, с усмивка на уста,

жена мечта, почуства я и моята душа!

Красиво лице, а оказа се маска една,

маска с усмивка, искуствена, не от душа!

Фалшивата усмивка, тя остана на маската,

лицето вече е друго, в очите празнота!

Тя казваше ми че срещнала е Любовта,

държеше ръката ми в своята нежна ръка.

Устните ни сливаха се в целувка една,

сърцата туптяха заедно както някога!

Жената с маска, остана си сама,

със спомена за мен, заедно с Тъга!

Отново сложи маската си тя сега,

а Любовта избяга, не обича маски Тя!