Жената с маска
Жената с маска
Жена красива, с красиво лице,
нежна, стройна като едно цвете!
Добра, мила, с усмивка на уста,
жена мечта, почуства я и моята душа!
Красиво лице, а оказа се маска една,
маска с усмивка, искуствена, не от душа!
Фалшивата усмивка, тя остана на маската,
лицето вече е друго, в очите празнота!
Тя казваше ми че срещнала е Любовта,
държеше ръката ми в своята нежна ръка.
Устните ни сливаха се в целувка една,
сърцата туптяха заедно както някога!
Жената с маска, остана си сама,
със спомена за мен, заедно с Тъга!
Отново сложи маската си тя сега,
а Любовта избяга, не обича маски Тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
