28 jun 2022, 21:59

Жената в бяло 

  Poesía » Otra
342 4 8

Тя стоеше край пътя облечена в бяло

и продаваше ласки почти без пари.

Със усмивка предлагаше своето тяло,

но душата и в нея тихо стене, боли.

 

Тя е цялата в бяло, отново край пътя.

Със цигара в ръката и с бутилка вода.

Ще отпие, ще дръпне, ще глуши миризмата,

насъбрана от жадната мъжка мечта.

 

Тя стоеше край пътя облечена в бяло.

Сред потока от бързащи вечно коли.

Ще и свирнат, а тя ще си вдигне ръката

да изкара поредните черни пари.

 

Тя е в своето бяло, отново край пътя.

Ден пореден, ту е слънчев... дъждлив.

Уморено до болка е нейното тяло.

Главна роля във филм - негатив.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??