Жената в бяло
Тя стоеше край пътя облечена в бяло
и продаваше ласки почти без пари.
Със усмивка предлагаше своето тяло,
но душата и в нея тихо стене, боли.
Тя е цялата в бяло, отново край пътя.
Със цигара в ръката и с бутилка вода.
Ще отпие, ще дръпне, ще глуши миризмата,
насъбрана от жадната мъжка мечта.
Тя стоеше край пътя облечена в бяло.
Сред потока от бързащи вечно коли.
Ще и свирнат, а тя ще си вдигне ръката
да изкара поредните черни пари.
Тя е в своето бяло, отново край пътя.
Ден пореден, ту е слънчев... дъждлив.
Уморено до болка е нейното тяло.
Главна роля във филм - негатив.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
