10 oct 2017, 11:13

Женички

  Poesía » Otra
2K 1 1

Нали сте мъже, защо тогава се държите като женички,

обиждате се дори от най-простите безсмислени шегички!!

Като не ви изнася се оттегляне, ах, как само за глупости се впрягате!

 

На един мъж не е присъщо да мрънка и да се обяснява,

той трябва с жената да се съгласява,

защото ако има поне малко прозрение, ще разбере,

че дори думите и да го нервират, тя към него няма лошо намерение.

 

 

Така е, истинският мъж изчезва, факт, който от всички нас се пренебрегва.

Мъжете са по-раздразнителни от нас жените, ах, колко жалко за тях, горките!!!

 

Живеем в напълно женски свят, хленчене и писъци, пак и пак, и пак...

Уж интелигентни и красиви момчета, добре се вписват в ролята,

с извинение да бъдат "пич*та"!!!

 

Искам с думата мъж да свързвам силата, а не слабостта,

искам да чувствам закрила, а не самота ...

Искам просто мъжете да бъдат мъже, жените - жени,

стига със тези размени на ролите ни!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тодорова Todos los derechos reservados

П.С. Не се отнася за всички мъже, все още вярвам, че ги има! Мъже, имаме нужда от вас, вашите реплики не вършат работа!!!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...