1 nov 2008, 9:25

Жените са...

  Poesía
1.1K 0 29

             Жените сa...

Зная, че много жени
са преминали твоето ложе,
а след тях празни следи
във сърцето ти грешно, о, Боже!...

Само наслада от тях
е отпила снагата ти силна,
очите - по-празни от мях -
търсят трапеза обилна!...

Но жените са с гръб непревит -
след всяко среднощно фиаско,
захвърлят - дори недопит,
Забравят!Васко ли беше?А Наско!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жените са...Супер!!!
  • Много ми хареса.Браво!
  • Така е, Танче, когато я няма любовта... Без да идва от сърцето, чувството отшумява със скоростта на светлината. Не помниш имена, не ти е докоснало душата нищо... И за съжаление имаш един грях още на съвестта си... Не си заслужава. Не!
    Хареса ми стихът ти. Засмя ме...
    А напоследък не мога да се смея...
  • Много ми хареса поздрави!!!
  • Забавно!
    Поздрави!
    П.П. Между другото, последният стих на 1. куплет съдържа междуметие, надявам се! Така написано е обръщение, което ни "бухва" директно в блатото на теолого-мета-к'вото-се-сетиш, а конотациите и тълкуването... не ми се мисли чак!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....