Жените, със които аз живях
ЖЕНИТЕ, СЪС КОИТО АЗ ЖИВЯХ
... навярно ще се случи някой ден, ще спрат Жените да ми казват здрасти,
да седна – най-подир освободен! – от светлите си, чисто мъжки, страсти,
да гледам – с бяла радост на дете – изгубил се през възрастите пубер,
как идват – и си отминават – Те! – под залеза ми, проснал златен губер,
ще са все тъй красиви, тъй добри! – ще си поискам пак да ги целуна! –
за два шезлонга не спестих пари – да легна с тях на пясъчната дюна,
да ги почерпя в близкото бистро със тортичка парфе – и чаша киви,
и да ги в впиша с ангелско перо в графата ми – девойчици щастливи.
Обичам ви! – смирен като монах – безпаметен, и толкова далечен.
Жените, със които аз живях! – и споменът за тях ме стори вечен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
