6 ago 2015, 14:14

Женски свят

  Poesía
715 0 4

 

                             Женски свят

 

Две души живеят в мене -

тъмно, светло... Кръговрат.

Може би така е редно

да бъде в женския ми свят?

 

Сутрин слънцето обличам,

от черен облак вечер правя си легло.

Мислите си ту мразя, ту обичам.

Кажи ми, Господи, защо?!

 

Денем с ангели говоря,

по тъмни доби с вещици лудувам.

С праведните през деня не споря,

а нощем с дяволи танцувам.

 

Две души се борят в мене...

Ала грешна ли съм, Господи, кажи,

щом в женското ми тяло са събрани

и ден и нощ, и слънце и звезди?

 

                                          Павлина Стефанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ин и Ян.
    Доброто и Недоброто...
    Само от теб зависи, на кое даваш повече "храна".
  • Красиво е! И при мен е така! Дали е грешно... Поздрав!
  • Да, Наси, зависи от ситуацията. Ако дяволчетата попрекалят пускаме в действие ангелите. И като запърхат...всичко си идва на мястото. Благодаря ти!
  • С две лица,но не двулично!!!
    Харесах много! Във всеки живее по едно ангелче и по едно дяволче...а може и по повече!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...