25 jul 2013, 13:26

Женският Пазар

  Poesía » Civil
499 1 0

Вървя по Женския пазар –

сергии криви,

дупки, камъни и тухли,

далечен спомен за бордюр

и тротоар,

надвесени ръждиви ламарини

с беззъбата усмивка

на немощен старец.

 

А отдолу купища домати,

чушки, мандарини,

струпана, полуизгнили

с тайната надежда да излъжат някой!

 

До сергиите – душици криви

в непрестанната борба

за евтин трик

и поредната измама

на фона на безпомощния вик

на поредния излъган

във помрачителната панорама!

 

Вървя и мисля

и мислите изтичат

като в изкорубен улей.

Възможно ли е в този

тъй напреднал, взискателен,

изтънчен свят

да е положена

подобна стряскаща карикатура,

подобна гробница на

разложение и похот,

афиш на немарливост

и  на управленска немощ,

на тъмни далавери,

отречени от всякакъв закон,

на стъпкан в ъгъла морал,

на безхаберност

и егоистичен, пагубен нагон!

 

гр. София, 18.04.2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...