Вървя по Женския пазар –

сергии криви,

дупки, камъни и тухли,

далечен спомен за бордюр

и тротоар,

надвесени ръждиви ламарини

с беззъбата усмивка

на немощен старец.

А отдолу купища домати,

чушки, мандарини,

струпана, полуизгнили

с тайната надежда да излъжат някой!

До сергиите – душици криви

в непрестанната борба

за евтин трик

и поредната измама

на фона на безпомощния вик

на поредния излъган

във помрачителната панорама!

Вървя и мисля

и мислите изтичат

като в изкорубен улей.

Възможно ли е в този

тъй напреднал, взискателен,

изтънчен свят

да е положена

подобна стряскаща карикатура,

подобна гробница на

разложение и похот,

афиш на немарливост

и  на управленска немощ,

на тъмни далавери,

отречени от всякакъв закон,

на стъпкан в ъгъла морал,

на безхаберност

и егоистичен, пагубен нагон!

гр. София, 18.04.2013 г.