Jul 25, 2013, 1:26 PM

Женският Пазар

  Poetry » Civic
498 1 0

Вървя по Женския пазар –

сергии криви,

дупки, камъни и тухли,

далечен спомен за бордюр

и тротоар,

надвесени ръждиви ламарини

с беззъбата усмивка

на немощен старец.

 

А отдолу купища домати,

чушки, мандарини,

струпана, полуизгнили

с тайната надежда да излъжат някой!

 

До сергиите – душици криви

в непрестанната борба

за евтин трик

и поредната измама

на фона на безпомощния вик

на поредния излъган

във помрачителната панорама!

 

Вървя и мисля

и мислите изтичат

като в изкорубен улей.

Възможно ли е в този

тъй напреднал, взискателен,

изтънчен свят

да е положена

подобна стряскаща карикатура,

подобна гробница на

разложение и похот,

афиш на немарливост

и  на управленска немощ,

на тъмни далавери,

отречени от всякакъв закон,

на стъпкан в ъгъла морал,

на безхаберност

и егоистичен, пагубен нагон!

 

гр. София, 18.04.2013 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....