9 may 2010, 22:16

Жерави

  Poesía
1.9K 0 49

 

    *                                                                                           Експеримент                

                 *

                          Ж  е  р  а                                        *                                                    

                         в                                                                  *                                    и                              *                                                                                                               

     *                                                                          

                                                                     Мастилено

                                                              ухаещите краски,                 

                                                     небесно тишината галеха.

                                                 Очите, от мечти запели ласки-            

                                             зеници възхитени с полет палеха.

                                           Бляскави,

                                          прелитат жерави през мрака сънен,

                                        върху луната светла сенчесто изваян.

                                        Грях, песен на сирена- стон бездънен!

                                          Соната- изповед на дявол от любов

                                           разкаян.

                                            Летящи ангели, месии на любовта,

                                                вятърен дъх в гърдите, вечност!

                                                     Разпръснат шепот на крила-

                                                              първично дишаща

                                                                      човечност.

 

     В море от чувства, на часовник звук- удавил е числа и скука

     Далеч от хоризонта глух… живота чакащ каза ми- „Сполука”

                              _                                       Сияещо!               +     

     %          3                                         Луната ведро                     7

                                           във водата се усмихна.                                12  

                            Разстла върху вълните щедро         :  

       х       пътека лунна... сребърно притихна!                     =

     ---------------------------------------------------------------------------         

     Безбрежно смаян… удивен!             Политнах… зрение и слух!

                                              И само пясъка под мен,

                                                      запомни топло,

                                                                че бях

                                                                   тук

                                                                      !

 

 

                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изкуство!
  • АДМИРАЦИИ!!!
  • Спомням си, че по едно време и аз бях правил нещо подобно. Тогава някой в коментарите каза, че било "дизайнерски" стихове. Хареса ми картината. Поздрав!
  • Благодаря, Марина и Галина, че харесахте творческите ми пътешествия!
  • Какво въображение, каква поетичност - форма и сюжет!!!
    На птичка ли ми прилича или на задача по математика!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...