Жерави
* Експеримент
*
Ж е р а *
в * и *
*
Мастилено
ухаещите краски,
небесно тишината галеха.
Очите, от мечти запели ласки-
зеници възхитени с полет палеха.
Бляскави,
прелитат жерави през мрака сънен,
върху луната светла сенчесто изваян.
Грях, песен на сирена- стон бездънен!
Соната- изповед на дявол от любов
разкаян.
Летящи ангели, месии на любовта,
вятърен дъх в гърдите, вечност!
Разпръснат шепот на крила-
първично дишаща
човечност.
В море от чувства, на часовник звук- удавил е числа и скука
Далеч от хоризонта глух… живота чакащ каза ми- „Сполука”
_ Сияещо! +
% 3 Луната ведро 7
във водата се усмихна. 12
Разстла върху вълните щедро :
х пътека лунна... сребърно притихна! =
---------------------------------------------------------------------------
Безбрежно смаян… удивен! Политнах… зрение и слух!
И само пясъка под мен,
запомни топло,
че бях
тук
!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
