adiveil (Нина)
16 1078
6 ago 2009, 14:25

Жеравна 

  Poesía
1820 0 20

Запомних те с къщи, от топлото слънце огрени,

и с вятъра, който, оставен на себе си сам,

сновеше, разгърден и див, между тебе и мене

и молеше част от възторга си жив да му дам.

 

Запомних те с утрото, тихо надничащо в двора,

поръсило с капки роса калдъръма сребрист.

И с въздуха, хладен и свеж, и издигащ нагоре

във танц живописен последния есенен лист.

 

Запомних те с острия дъх на златисти поляни,

с гласа на поточе и радостен кучешки лай.

И тази картина до края във мен ще остане -

целунат от слънцето, мъничък, приказен рай.

© Нина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??