Aug 6, 2009, 2:25 PM

Жеравна 

  Poetry
1962 0 20

Запомних те с къщи, от топлото слънце огрени,

и с вятъра, който, оставен на себе си сам,

сновеше, разгърден и див, между тебе и мене

и молеше част от възторга си жив да му дам.

 

Запомних те с утрото, тихо надничащо в двора,

поръсило с капки роса калдъръма сребрист.

И с въздуха, хладен и свеж, и издигащ нагоре

във танц живописен последния есенен лист.

 

Запомних те с острия дъх на златисти поляни,

с гласа на поточе и радостен кучешки лай.

И тази картина до края във мен ще остане -

целунат от слънцето, мъничък, приказен рай.

© Нина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??