Имам нужда просто да забравя
този свят осеян със бодли.
Друг по рози да върви изправен
и от щастие до кръв да го боли.
Лунно е - душата ми отлита.
Птица върху писта от мечти.
На покрития с патина слитък
съм оставил стих със йероглиф.
Но кому е нужно да разчита
непонятния, ненужен знак...?
Белегът на Одисей е шифър,
във Итака да се върне пак...! ...