Йероглиф за лунна соната
Имам нужда просто да забравя
този свят осеян със бодли.
Друг по рози да върви изправен
и от щастие до кръв да го боли.
Лунно е - душата ми отлита.
Птица върху писта от мечти.
На покрития с патина слитък
съм оставил стих със йероглиф.
Но кому е нужно да разчита
непонятния, ненужен знак...?
Белегът на Одисей е шифър,
във Итака да се върне пак...!
Само кучето за миг ще го познае
и издъхне върху каменния праг.
Дойката от радост ще ридае,
миейки белязания крак.
Горко на лишените от белег
в битката за този сетен свят.
Те през вихъра минават цели,
но не чувстват колко е богат.
Вихърът е лунната соната.
Глухият единствено я чува.
А за другите е просто вятър -
който във ушите им лудува...
© Младен Мисана All rights reserved.
