Жертва

4 abr 2008, 19:28

Poesía » Versos blancos

858 0 6

Майко, майчице...

Не знаеш само каква

мъка ми причиняваш.

Поглеждам изморените ти ръце,

с подути, набръчкани пръсти

- свити са като на бебе.

Слушам накъсаните ти дихания

и усещам с колко мъка

се опитваш да дишаш...

Видях и сълзите, които

се стекоха като реки

по двете ти бузи...

Знам защо плачеш.

- Трудно ти е да живееш!

Изтощена си и нямаш сили.

А се бориш със дъха, който

не знаеш дали не е последен.

И единствената причина

за това съм аз...

За да не остана сама.

Благодаря ти, но все пак

- толкова боли.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.