Жертва
Майко, майчице...
Не знаеш само каква
мъка ми причиняваш.
Поглеждам изморените ти ръце,
с подути, набръчкани пръсти
- свити са като на бебе.
Слушам накъсаните ти дихания
и усещам с колко мъка
се опитваш да дишаш...
Видях и сълзите, които
се стекоха като реки
по двете ти бузи...
Знам защо плачеш.
- Трудно ти е да живееш!
Изтощена си и нямаш сили.
А се бориш със дъха, който
не знаеш дали не е последен.
И единствената причина
за това съм аз...
За да не остана сама.
Благодаря ти, но все пак
- толкова боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Аламанчева Все права защищены
