bibata (Зорница Аламанчева) bibata (Зорница Аламанчева)
2 66
Apr 4, 2008, 7:28 PM

Жертва

1.1K 0 6

Майко, майчице...

Не знаеш само каква

мъка ми причиняваш.

Поглеждам изморените ти ръце,

с подути, набръчкани пръсти

- свити са като на бебе.

Слушам накъсаните ти дихания

и усещам с колко мъка

се опитваш да дишаш...

Видях и сълзите, които

се стекоха като реки

по двете ти бузи...

Знам защо плачеш.

- Трудно ти е да живееш!

Изтощена си и нямаш сили.

А се бориш със дъха, който

не знаеш дали не е последен.

И единствената причина

за това съм аз...

За да не остана сама.

Благодаря ти, но все пак

- толкова боли.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Аламанчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0