13 feb 2021, 23:06

Жертвоприношение

  Poesía
624 1 2

Отронен лист погива в снежно кадифе.

Безброй угаснали камини.

Безброй протегнати ръце

изпод снежната лавина.

 

Огрени от последен слънчев лъч,

под небосвода струпали се хора.

Откраднали последен детски глъч

от лапите на мантикора.

 

Сред надежди и копнежи

сричките в поток се стичат.

Но в слова нечути, глухи,

без да се изричат.

 

И в океан от нищета

вкупом те се молят:

"Нека се завърнат всички

тук при нас. Напролет. "

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...