Жертвоприношение
Отронен лист погива в снежно кадифе.
Безброй угаснали камини.
Безброй протегнати ръце
изпод снежната лавина.
Огрени от последен слънчев лъч,
под небосвода струпали се хора.
Откраднали последен детски глъч
от лапите на мантикора.
Сред надежди и копнежи
сричките в поток се стичат.
Но в слова нечути, глухи,
без да се изричат.
И в океан от нищета
вкупом те се молят:
"Нека се завърнат всички
тук при нас. Напролет. "
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
