Жертвоприношение
Отронен лист погива в снежно кадифе.
Безброй угаснали камини.
Безброй протегнати ръце
изпод снежната лавина.
Огрени от последен слънчев лъч,
под небосвода струпали се хора.
Откраднали последен детски глъч
от лапите на мантикора.
Сред надежди и копнежи
сричките в поток се стичат.
Но в слова нечути, глухи,
без да се изричат.
И в океан от нищета
вкупом те се молят:
"Нека се завърнат всички
тук при нас. Напролет. "
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
