Жертвоприношение
Понеже не почита богове
езичницата, дремеща в кръвта ми,
а имам милиони грехове,
създадох свои жертвени олтари.
Пред първия принесох гордостта -
убийствената дяволска награда.
Определих спокойно участта,
достойна за короната ѝ - клада.
Пред втория, изправи се страхът -
велик подлец, за жива радост гладен
и отредих му стряскащия път,
да бъде в бистра капчица удавен.
Пред третия пожертвах любовта,
която безкомпромисно изисква.
Обрекох я - бездомна и сама
да скита в мрак, дордето се пречисти...
Един след друг, в безкрайно тържество,
надиплях кротко тежките си дари.
Едва ли има древно божество,
така богато с жертвени олтари.
Но вече пред последния стоя,
а нямам нищо, нищо не остана.
Какво ли бих могла да подаря -
пожертвах мисли, тайни и желания.
Принесох чувства, щастия и грях,
раздадох всичко, свлякох се до голо,
но нея да отдам - не пожелах.
Запазих я - свободната ми воля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
