Feb 17, 2015, 11:37 AM

Жертвоприношение

  Poetry
784 0 7

Понеже не почита богове
езичницата, дремеща в кръвта ми,
а имам милиони грехове,
създадох свои жертвени олтари.

Пред първия принесох гордостта -
убийствената дяволска награда.
Определих спокойно участта,
достойна за короната ѝ ‍ -‌‌ клада.

Пред втория, изправи се страхът -
велик подлец, за жива радост гладен
и отредих му стряскащия път,
да бъде в бистра капчица удавен.

Пред третия пожертвах любовта,
която безкомпромисно изисква.
Обрекох я - бездомна и сама
да скита в мрак, дордето се пречисти...

Един след друг, в безкрайно тържество,
надиплях кротко тежките си дари.
Едва ли има древно божество,
така богато с жертвени олтари.

Но вече пред последния стоя,
а нямам нищо, нищо не остана.
Какво ли бих могла да подаря -
пожертвах мисли, тайни и желания.

Принесох чувства, щастия и грях,
раздадох всичко, свлякох се до голо,
но нея да отдам - не пожелах.
Запазих я - свободната ми воля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Свободата е най-святото!Поздравления!
  • Много образен стих, уникални метафори, възхитена съм!
    Поздрави и от мен за талантливо сътворения стих, Вики!
  • Пред втория, изправи се страхът -
    велик подлец, за жива радост гладен
    Много ми хареса!
  • Споделям посланието, че Свободата е на всичко - дори и над любовта.
    Внушението се постига чрез уникалните образи на жертвените олтари.
    Поздравления, Вики!
  • И аз харесах, наистина въздействието му е огромно, влиза надълбоко и оставя трайни следи! Явно ще се помни дълго време. Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...