Feb 17, 2015, 11:37 AM

Жертвоприношение

  Poetry
794 0 7

Понеже не почита богове
езичницата, дремеща в кръвта ми,
а имам милиони грехове,
създадох свои жертвени олтари.

Пред първия принесох гордостта -
убийствената дяволска награда.
Определих спокойно участта,
достойна за короната ѝ ‍ -‌‌ клада.

Пред втория, изправи се страхът -
велик подлец, за жива радост гладен
и отредих му стряскащия път,
да бъде в бистра капчица удавен.

Пред третия пожертвах любовта,
която безкомпромисно изисква.
Обрекох я - бездомна и сама
да скита в мрак, дордето се пречисти...

Един след друг, в безкрайно тържество,
надиплях кротко тежките си дари.
Едва ли има древно божество,
така богато с жертвени олтари.

Но вече пред последния стоя,
а нямам нищо, нищо не остана.
Какво ли бих могла да подаря -
пожертвах мисли, тайни и желания.

Принесох чувства, щастия и грях,
раздадох всичко, свлякох се до голо,
но нея да отдам - не пожелах.
Запазих я - свободната ми воля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Свободата е най-святото!Поздравления!
  • Много образен стих, уникални метафори, възхитена съм!
    Поздрави и от мен за талантливо сътворения стих, Вики!
  • Пред втория, изправи се страхът -
    велик подлец, за жива радост гладен
    Много ми хареса!
  • Споделям посланието, че Свободата е на всичко - дори и над любовта.
    Внушението се постига чрез уникалните образи на жертвените олтари.
    Поздравления, Вики!
  • И аз харесах, наистина въздействието му е огромно, влиза надълбоко и оставя трайни следи! Явно ще се помни дълго време. Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...