31 oct 2013, 21:27

Жесток свят

  Poesía » Otra
605 0 0

Жесток свят

 

Жесток е този свят.
С болката и ада
свили яростно в менгеме
душата бездомна.
Получаваш плесници
от свои и чужди
и носиш раните си
и разбитите илюзии
нагоре по хълма.
Дните се трошат
ръбесто-грапави,
а нощите стенат

в мокра тишина.
Изгаря те тогава
като огън мълчанието.
Хляба сух преглъщаш
и бориш се да оцелееш.
Една сълза не стига,
когато копнееш човечност.

Но това не те спира
да обичаш, да вярваш
и да мечтаеш.
Когато две топли ръце 
прегръщат сърцето ти
и шепнат - обичам те.

© Ванко Николов (Starkmaster  ®vn

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...