Жесток свят

Жесток свят

Жесток е този свят.
С болката и ада
свили яростно в менгеме
душата бездомна.
Получаваш плесници
от свои и чужди
и носиш раните си
и разбитите илюзии
нагоре по хълма.
Дните се трошат
ръбесто-грапави,
а нощите стенат

в мокра тишина.
Изгаря те тогава
като огън мълчанието.
Хляба сух преглъщаш
и бориш се да оцелееш.
Една сълза не стига,
когато копнееш човечност.

Но това не те спира
да обичаш, да вярваш
и да мечтаеш.
Когато две топли ръце 
прегръщат сърцето ти
и шепнат - обичам те.

© Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)