31.10.2013 г., 21:27

Жесток свят

602 0 0

Жесток свят

 

Жесток е този свят.
С болката и ада
свили яростно в менгеме
душата бездомна.
Получаваш плесници
от свои и чужди
и носиш раните си
и разбитите илюзии
нагоре по хълма.
Дните се трошат
ръбесто-грапави,
а нощите стенат

в мокра тишина.
Изгаря те тогава
като огън мълчанието.
Хляба сух преглъщаш
и бориш се да оцелееш.
Една сълза не стига,
когато копнееш човечност.

Но това не те спира
да обичаш, да вярваш
и да мечтаеш.
Когато две топли ръце 
прегръщат сърцето ти
и шепнат - обичам те.

© Ванко Николов (Starkmaster  ®vn

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....