21 ene 2009, 13:51

Жестока

  Poesía
997 0 3

Жестока


Взимам каквото ми трябва,
ставам и тръгвам...
не искам да остана,
не ме моли да се върна...

 

Аз не се застоявам,
наранявам жестоко и заминавам,
нищо не ти давам
... недей, не настоявай...

 

Празно е сърцето ми вече,
сега е мой ред да разбивам,
на щастието ти не искам да преча
... затова си отивам...

 

Взех вече всичко твое,
а сега просто тръгвам,
не, недей да ме молиш,
аз няма да се върна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • добре казано Бебс.....
  • еее малко не бях на кеф като го писах иначе пак съм си супер усмихната както обикновено
  • Пете не те бях виждал в такава светлина ! Аз вярвам че не си такава и че можеш да обичаш. Ти не си човек който да разрушава щастието .. ти го създаваш !! А и нали знаеш какво казват - Щастието е единственото нещо което човек може да раздава без да притежава!макар и силно да се моля ти да го притежаваш и да го раздаваш на хората. Целувчици

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...