Jan 21, 2009, 1:51 PM

Жестока

  Poetry
995 0 3

Жестока


Взимам каквото ми трябва,
ставам и тръгвам...
не искам да остана,
не ме моли да се върна...

 

Аз не се застоявам,
наранявам жестоко и заминавам,
нищо не ти давам
... недей, не настоявай...

 

Празно е сърцето ми вече,
сега е мой ред да разбивам,
на щастието ти не искам да преча
... затова си отивам...

 

Взех вече всичко твое,
а сега просто тръгвам,
не, недей да ме молиш,
аз няма да се върна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

  • добре казано Бебс.....
  • еее малко не бях на кеф като го писах иначе пак съм си супер усмихната както обикновено
  • Пете не те бях виждал в такава светлина ! Аз вярвам че не си такава и че можеш да обичаш. Ти не си човек който да разрушава щастието .. ти го създаваш !! А и нали знаеш какво казват - Щастието е единственото нещо което човек може да раздава без да притежава!макар и силно да се моля ти да го притежаваш и да го раздаваш на хората. Целувчици

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...