Jan 21, 2009, 1:51 PM

Жестока

  Poetry
1K 0 3

Жестока


Взимам каквото ми трябва,
ставам и тръгвам...
не искам да остана,
не ме моли да се върна...

 

Аз не се застоявам,
наранявам жестоко и заминавам,
нищо не ти давам
... недей, не настоявай...

 

Празно е сърцето ми вече,
сега е мой ред да разбивам,
на щастието ти не искам да преча
... затова си отивам...

 

Взех вече всичко твое,
а сега просто тръгвам,
не, недей да ме молиш,
аз няма да се върна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

  • добре казано Бебс.....
  • еее малко не бях на кеф като го писах иначе пак съм си супер усмихната както обикновено
  • Пете не те бях виждал в такава светлина ! Аз вярвам че не си такава и че можеш да обичаш. Ти не си човек който да разрушава щастието .. ти го създаваш !! А и нали знаеш какво казват - Щастието е единственото нещо което човек може да раздава без да притежава!макар и силно да се моля ти да го притежаваш и да го раздаваш на хората. Целувчици

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...