21 ago 2006, 16:30

Жестока действителност

  Poesía
724 0 1
Тичах дълго в дъжда през полето,
а над мен се чернееше от облаци небето.
Тичах боса и полугола през калта,
падах милион пъти в прахта.
Тичах с кървясали длани,
от клони и драки изподрани.
Тичах отчаяна аз,
тичах и плачех с глас.
Глас, в който се долавяше моята тревога.
Глас, звучащ като молитва към Бога.
Болеше ме сърцето от обида и исках да умра,
а стичащите се сълзи не знаех как да спра.
Търсих съчувствие от всяко кътче земя,
търсих начин тъгата си да спра.
А когато изтощена паднах в златното просо,
над мен луната вече блестеше в цвят от сребро.
Погледнах я с очи, пълни със сълзи,
погледнах и нея и всичките звезди.
Но затворих си очите - не искам да виждам нищо от този свят.
Свят, който на лъжи е безкрайно богат.
Мислех, че имам приятели - верни и добри,
но такива е имало само в моите мечти.
Мислех, че съм срещнала най-искрената любов,
но такава няма в този свят суров...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кук Куко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...