Aug 21, 2006, 4:30 PM

Жестока действителност

  Poetry
726 0 1
Тичах дълго в дъжда през полето,
а над мен се чернееше от облаци небето.
Тичах боса и полугола през калта,
падах милион пъти в прахта.
Тичах с кървясали длани,
от клони и драки изподрани.
Тичах отчаяна аз,
тичах и плачех с глас.
Глас, в който се долавяше моята тревога.
Глас, звучащ като молитва към Бога.
Болеше ме сърцето от обида и исках да умра,
а стичащите се сълзи не знаех как да спра.
Търсих съчувствие от всяко кътче земя,
търсих начин тъгата си да спра.
А когато изтощена паднах в златното просо,
над мен луната вече блестеше в цвят от сребро.
Погледнах я с очи, пълни със сълзи,
погледнах и нея и всичките звезди.
Но затворих си очите - не искам да виждам нищо от този свят.
Свят, който на лъжи е безкрайно богат.
Мислех, че имам приятели - верни и добри,
но такива е имало само в моите мечти.
Мислех, че съм срещнала най-искрената любов,
но такава няма в този свят суров...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кук Куко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...