Тичах дълго в дъжда през полето,
а над мен се чернееше от облаци небето.
Тичах боса и полугола през калта,
падах милион пъти в прахта.
Тичах с кървясали длани,
от клони и драки изподрани.
Тичах отчаяна аз,
тичах и плачех с глас.
Глас, в който се долавяше моята тревога.
Глас, звучащ като молитва към Бога.
Болеше ме сърцето от обида и исках да умра,
а стичащите се сълзи не знаех как да спра. ...