На пустинност, изтощеност, чувство
изпитва то - едничко наше българско изкуство.
От оскверненост съхне, като есенно листо
и се питам непрестанно аз: Защо? Защо?
Литературата българска, безценна,
е заменена с пошли песни
и широката душевност се превръща
в смърдящи улици, тъй тесни.
Изящен дух - обречен на ограничение,
желание за добро дело - захвърлено в забвение.
Благите, добри сърца излезли са от мода -
днес от лошотия само чувстват те угода. ...