На пустинност, изтощеност, чувство

изпитва то - едничко наше българско изкуство.

От оскверненост съхне, като есенно листо

и се питам непрестанно аз: Защо? Защо?

Литературата българска, безценна,

е заменена с пошли песни

и широката душевност се превръща

в смърдящи улици, тъй тесни.

Изящен дух - обречен на ограничение,

желание за добро дело - захвърлено в забвение.

Благите, добри сърца излезли са от мода -

днес от лошотия само чувстват те угода.

Изкуството, българско, понася черно робство,

подвластно на ламтящо дяволско господство.

Дано колелото на съдбата някой ден се завърти

и докаже, че наистина медалът има две страни.