12 abr 2008, 22:40

Жестоки думи

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

Жестоки думи

Едно предаване изгледах преди малко,

което из основи ме разтърси -

Карбовски е заснел едно момиче,

изгубено, живота си пак търси.

От думите жестоки на познати,

че много е дебела, некрасива,

в душата на това дете ранено

остава с болката си рана жива.

И то започва зверски да гладува,

мечтае да отслабне - и линее...

Разплаках се, когато я погледнах!

Сега мечтае да надебелее...

"Къде са тези, дето ти се смяха?" -

попита я Карбовски, а тя рече:

"Живеят си живота и навярно

сега за мен не си и спомнят вече".

Не знам какво животно е човекът,

така жестоко с думи да ранява.

Жестоки сме към близките си хора,

със присмеха си зъл ги нараняваме.

Момиче мило, знам, че е наивно,

но думите и могат да лекуват.

Не слушай тези, злобните всезнайковци,

добрите думи важно е да чуваш.

Прекрасна си! И вяра ти изпращам,

със тази болест нека се пребориш.

Когато влезеш пак в света на живите,

очите си за слънце да отвориш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Думите са едно от най-жестоките ни оръжия... Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...